село Кости

село Кости Кости се намира в Странджа планина, недалеч от границата на България с Турция, на 25 км. югозападно от град Царево и на 91 км. югоизточно от Бургас. Разположено в живописната долина на река Велека село Кости е едно от най-прочутите с нестинарството села, където и до днес потомствени нестинари танцуват върху огъня по време на събори.
Жителите на село Kости се занимават предимно със земеделие и скотовъдство. Специфичният бит и самобитна култура се забелязват в запазените и до ден днешен стари къщи. Разположението на селото е изключително благоприятно за извършване на преходи по долината на река Велека както през Бродилово към Синеморец и Ахтопол, така и срещу течението към Качул и Граматиково, на север към Българи и др. В околностите на селото има следи от металургична дейност. Засвидетелствувани са голям могилен некропол с 15 могили, разположени южно от селото, както и няколко самостоятелни тракийски могили.

История и забележителности

Най-ранното свидетелство датира от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на каза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като село Кости “гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска каза. Жителите му са гърци. По времето на Преображенското въстание в 1903 година в селото има около стотина къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и на негово място идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета растящи тук. През 1926 година в селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Понастоящем жителите му са малко над 500.
село Кости Местни забележителности са църквата "Св. Св. Кирил и Методий" с уникалния си иконостас и запазените старинни гръцки къщи. Тук се намира най-старият резерват в България - Силкосия, отличаващ се с изключителна наситеност на странджананска зеленика - великолепен вид рододендрон, защитено растение, у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на планината. В Кости и днес все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в селата Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.



използван е текстов и снимков материал от wikipedia.org